Новото начало след бурята Казвам се Каролайн „Кери“ Митчъл, на тридесет и две години съм и живея в Портланд, Орегон. Винаги съм вярвала, че съм добра майка. След първия си развод заведох малката си дъщеря вкъщи, обещавайки да я защитавам, каквото и да стане. Три години по-късно срещнах Евън Брукс — нежен, внимателен мъж, който, също като мен, знаеше какво е самота. Той беше спокоен, уравновесен и никога не караше дъщеря ми да се чувства, че не е част от семейството. Мислех, че след толкова много бури най-накрая сме намерили спокойствие. Нещо не беше наред Дъщеря ми Ема навърши седем тази година. Още от малка има проблеми със съня. Често се будеше нощем, плачеше, понякога се напикаваше, понякога пищеше без причина. Мислех, че това е защото няма баща до себе си — и когато Евън влезе в живота ни, се надявах нещата да се подобрят. Но не се получи. Ема продължаваше да плаче в съня си, а понякога, когато се загледаше в пространството, очите ѝ изглеждаха далечни… почти изгубе...