Паниката, която здравните власти създават, ще нанесе повече вреди, отколкото самият коронавирус. Това каза пред БНР д-р Стойчо Кацаров от Центъра за защита на правата в здравеопазването.


Кацаров подчерта, че вижда дефицит на работещи мерки и послания към хората, а вместо това се наблюдават излишна показност, интервюта от сутрин до вечер и хора с предпазни облекла. „Аз мисля, че може да сме сигурни, че у нас има вече хора, заразени с коронавирус. Начинът на разпространение на инфекцията в целия свят, в Европа, включително на Балканите, десетките хиляди, пристигнали от северна Италия само в последните няколко седмици гарантира на 100%, че у нас вече има такава инфекция.
Не е доказан случай, но по начина, по който се търси инфекцията, той може да не бъде доказан и до април месец“, коментира Кацаров. Той посочи, че очевидно няма организация за изследване. „Няма инструкции към общопрактикуващите лекари, към центровете за спешна помощ – как да се вземат проби за изследвания, как да се съхранят, как да се изпратят тези проби за изследване.“
Липсата на доказан случай по-скоро е аргумент, че здравните власти не си вършат работата, а не че няма инфекция, категоричен е Кацаров. „Имам чувството, че се търси една показност, а реално не се върши работа. Би трябвало тези комисии по бедствия, аварии и катастрофи да имат такива разработени планове.
Това е администрация, на която плащаме точно за това. Няма нужда да има план за всеки вирус. Достатъчно е да има план за епидемия от заразно заболяване“, изтъкна  д-р Кацаров. Вместо да успокоят хората, здравните власти създават паника. Това не е апокалипсис, смята той.
Според него Надзорния съвет на Здравната трябва  да вземе решение за увеличаване на броя на лимитите за направления, за консултации и изследвания. Също така трябва да съобщят как ще се финансира лечението на евентуални бъдещи заразени – по кой алгоритъм, по коя клинична пътека, на кои болници ще бъде позволено да отчитат такива случаи.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Екипът на pozitivno7.blogspot.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.