Проф. Рачев направи ексклузивна прогноза за лятото – Проверете дали ще става за море, за да планирате отпуската

Водата в Черно море вече с 2 градуса по-топла. Последните шест години са най-топлите, откакто има метеорологични наблюдения.

Това заяви проф. Георги Рачев в интервю за „Монитор„. Ето каква прогноза даде още климатологът:

– Проф. Рачев, наистина ли тази пролет е сред най-студените от години насам и коя е причината за това?

– Наистина тази пролет е сред най-студените за последните 20 години. Дори в различните научни публикации се води дискусия дали температурите са най-ниски от 2003 година или от 1998-а. Така или иначе през последните 20 години тази пролет е по-хладна, като става дума за 3-4 градуса под нормата. А за три-четири месеца това е доста.

А връх в това студено време взе април месец, когато беше по-студено, отколкото през зимата. И всичко това на фона, че тази зима бе сред най-топлите. Замалко да оглави класацията, но зае второ място – след зимата на 2006-2007 година с миниатюрна разлика. Последва доста хладна пролет, със студен април. Май месец пък беше сравнително нормален. Нямаше някакви отклонения.

Но пролетта в Европа като цяло беше от най-студените. Интересното беше, че в някои северни райони и част от европейска Русия тези месеци пък бяха топли, а в Централна Европа и на Балканския полуостров беше студено.

– Коя е причината за тези промени?

– Всъщност причината не е една. Само преди три години в България беше отчетен най-топлият април, откакто се водят метеорологични наблюдения. Така че такива резки движения са напълно възможно, това е климатът у нас.

За случващото се има обяснения, но то е свързано с комплекс от фактори. Учените обаче винаги се хващат за едно особено природно явление, което характеризира екваториалната част на Тихия океан – Ел Ниньо. На милиони квадратни километра се появява топла вода, което е именно Ел Ниньо. Обратната му фаза пък – Ла Ниня, е отрицателната температура на повърхностния слой на Тихия океан.

Това неминуемо води до преразпределение на топлината, а оттам и на големите въздушни потоци. За съжаление до ден днешен ние нямаме ясна представа как това нещо влияе върху климата на САЩ, Северна Америка, Европа и в частност на България. Но когато фазата е топла, тогава и температурите в световен мащаб се увеличават. При Ла Ниня е обратното – те се понижават. Ла Ниня обаче вече я няма и фазата е нулева аномалия.

– Тоест течението Ла Ниня е причина за студената пролет, която имаме?

– Една от причините. Втората е специфичната атмосферна циркулация над европейския континент. Това даде възможност на по-чести включвания на студен полярен въздух и това на фона, че в Северния ледовит океан беше отбелязан периодът с минимум на повърхностния лед. Имайте предвид, че последните шест години са най-топлите, откакто се водят метеорологични наблюдения в света.

2020 година се изравни по аномалия с 2016-а. Те са най-топли, с температура 1 градус над средното за миналия век. Това показва, че все още сме доста далеч от пълното разбиране на характера на климата. Атмосферната циркулация беше такава, че даде възможност по-често да има студени въздушни маси. В същото време някои райони, които трябваше да са сковани от студ и температурите трябваше да са много ниски, имаха много топло време.

Всичко това попълва знанията ни, но и оказва влияние върху природата – имаше поражения върху реколтата, което пък води до загуба на селскостопанска продукция, консумация на повече горива за отопление, оттам следва и замърсяване на въздуха. Това са комплекс от фактори, от които обаче няма как да избягаме.

– На фона на всичко това какви са прогнозите за лятото?

– Прогнозите на големите световни центрове са за топло лято.

– Но дъждовно ли ще бъде?

– Обикновено след такава хладна пролет, която се наложи през последното десетилетие, следва едно по-дъждовно лято през юни и топло и сухо през август и септември. Лятото вече обхваща плътно и септември, особено по отношение на продължителните периоди на топло и сухо време. Дори през последните години септември се наложи като благоприятен месец за почивка на морето.

Тогава слънцето вече е доста по-ниско, но пък през последните 20 години температурата на морската вода в Черно море е доста по-висока в сравнение с последните години на 20-и век. Определено морето се е затоплило с около 1,5-2 градуса средно в сравнение с периода на 90-те години. Това са изменения, но данните трябва да се натрупат поне в период на 30 години, за да може с чиста научна съвест да можем да кажем, че е станало по-топло.

В това няма съмнение, но трябва да има трайна тенденция. Да не говорим, че април месец отбелязахме рекордна височина на снежната покривка. На места надмина 3 метра, на Ботев – 2,6 м. Идеята е, че въпреки че става по-топло, не е гаранция, че е равномерно разпределено през всеки месец. Може да има периоди с температури под нормалните, а след това пък да са високи. Това е трудно за обяснение и още по-трудно за прогноза.

Нужни са още знания, за да следим тези процеси, тъй като те имат хаотичен характер. Колкото до лятото, засега прогнозите са: 70% вероятност да е по-топло, а някъде 25% да е в рамките на нормалното. Но имам предвид нормално за летата през последните години, защото през 60-те-70-те години на миналия век са били доста по-хладни. Само 10% е вероятността за по-хладно лято.

– А има ли още опасност от градушки?

– Да, все още има опасност от градушки. По принцип втората половина на май и юни е максимумът на градобитността в България. Понеже у нас много се акцентира на тези градушки и ако има някъде, хората остават с впечатление, че това важи за цялата страна.

Все пак това е естествено явление. Оказва се дори точно обратното, това е поредната година – може би седма или осма, в която интензитетът на градушките и тяхното площно разпространение е под средното климатично значение. Но когато се съсредоточим върху едно селище, изглежда, че половин България е с такава опасност. Наистина градобитността е характерна за нашата страна, климатът ни е такъв, но като интензивност е много по-малка.

Имайте предвид, че дори не можахме да изпълним 70% нормата за май месец. Дотук, ако можем да обобщим юни, е с 2 градуса под нормата, но и с по-малко валежи. Може да вали често, но количествата не са големи. Затова казваме, че през този период са характерни летните типове валежи – може да са краткотрайни, но интензивни. Иначе още през януари дъждовете напълниха язовирите ни и можем да сме спокойни, че вода ще има.

Визитка:

Проф. Георги Рачев е преподавател в катедра „Климатология, хидрология и геоморфология” на Геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”

– Специалист в областите възобновяеми енергийни ресурси и качество на атмосферния въздух

– Автор е на десетки научни статии и трудове