Черното пророчество за България, което църквата и политиците крият от нас

Несекващ поток от поклонници и туристи приижда в селцето, чиито жители се броят на пръстите на двете ръце.

Така е през последните десетина години, като с всяка стават все повече. Разказите за чудесата на Преподобна Стойна отдавна са надскочили границите на България. В селцето от няколко къщи, повечето празни, пристигат автобуси не само от цялата страна, но и от Гърция, Македония, Сърбия. За да се стигне до Златолист, на около 30 км от Сандански, се минава през Катунци, а пътят на места е дори без асфалт. Жени, мъже, деца пристъпват на дълбоко вкопаната в земята църква „Свети Георги“.

Едни със стаена болка и надежда за помощ и изцеление. Други от любопитство. И едните, и другите тихо изкачват витите стъпала до стаичката, в която е живяла ослепялата след боледуване от шарка Стойна Димитрова – тя разказвала, че самият Свети Георги я довел тук. Преди това хората са запалили свещ в малката пристройка до храма, за да не повреди димът иконите.

Някои си тръгват с книжка за живота на неканонизираната светица, други с икона или магнит с нейния лик. В стаичката, в която се влиза бос и в която трудно се разминават двама души, има скромна наредба – креват, и много икони. Таванът не се вижда от закрепените по него снимки и сгънати хартийки с пожелания – за здраве, за изцеление, за любов, за рожба, за всичко най-хубаво… Пред вратата на стаичката с едно прозорче, освен купищата дарове – одеяла, китеници, завивки, бутилки с олио, има и няколко икони на Преподобна Стойна.

До най-голямата икона поклонниците повтарят молитвата си в дебела тетрадка. Даровете са от тези, чиито молитви са били чути, пише Струма.бг. Църквата е без свещеник, но в нея непрестанно звучат църковни песнопения. Храмът „Свети Георги“ е построен през 1857 година, изрисуван е през 1876-а от Теофил Минов, който по онова време е бил едва 11-годишен. Стенописите са странни. На едната стена има гола жена и дявол с арбалет, на друга пък дявол е впрегнал човек в каруца. Под купола се намира мраморна плоча с двуглав орел, който е емблема на Цариградската патриаршия. Туристи събуват обувките си и стъпват върху плочата, защото има поверие, че камъкът излъчва целебна сила.

Всъщност оригиналната плоча е открадната и е подменена с друга. Но местните са убедени, че това няма значение, защото не плочата е лековита, а самото място.

Посетителите, колкото и да са много, пристъпват тихо и шептят. Сякаш пазят покоя на Преподобната, която ей сега ще се появи отнякъде Усещането за това е толкова реално. Навън дворът лете прелива от цветове – райска градина. Преди да поемат сред цветята, покрай кладенеца, чиято вода е уловена в чешма, към 1295-годишния чинар, хората свеждат глава пред гроба на Преподобна Стойна – родена е на 9 септември 1883 и е починала на 22 декември 1933 година. Узнала датата на смъртта си, когато била шестгодишна и още не знаела какво е смърт.

На дървото над гроба висят мартеници, дрехи, дори и бельо. Мартеници и парцалчета са вързани и по чинара, на който са вързани две люлки. Желанието на някои да оставят инициалите си върху кората бива секнато от надписа: „Нараняваш ли мен – нараняваш себе си“. В люлките сядат жени, очакващи първата си рожба.

Поверието гласи, че ако отправят искрената си молитва, докато се люлеят, Преподобна Стойна ще им помогне да станат майки. За Преподобна Стойна са разказвали мнозина. Все още има живи, които в детството си са били около нея. Един разказ обаче е изключително вълнуващ. Предсказала е кога ще умре, владеела левитацията – способността да се издига във въздуха, умеела е да „примира“, да напуска тялото си и да се връща в предварително обявен ден и час. Преподобна Стойна е умеела да се телепортира, за което има писмени свидетелства. За нея пророчицата Ванга казва:

„Таа е светица. Она целиот живот го е страдала като светица. Как ме гледаш мене, она е десет пате по-голема от мене! Аз апнувам, пийнувам, такива работи, а она – нищо – ни месо е туряла в уста, ни ракия, само водичка и трошка лебец. Она сите работи със Свети Георги ги е онаждала. Целио свет ке научи за таа жена, тва от мен да го знаете“. Преподобна Стойна е лекувала всякакви болести с билки, треви, камъни и вода, а най-много с молитви и думи. Казвали й отгоре: „Душите лекувай, душите! Тогаз и телата ке оздравеят!“

Предсказанията на Преподобна Стойна:

– Никога не предвещавах смърт, дори, когато я виждах. Защото и днес вярвам, че макар много рядко, Бог може да помилва душата и да я върне към земен живот. – Понякога човек се гнуси да бъде брат на човека, но нека бъде брат поне на природата. – Бог не пречи на хората да грешат, щото за Него човешката воля е свещена, и недосегаема. От мен да знаеш, чедо, за три неща никогаш не се плаче – за жив човек, за развален пазарлък и за мъжка рожба… Понякога като те ощетява, Бог те предпазва. – В очите на Небесата нищо не е зло. Всичко е само наука. А никоя наука не е развлечение.

– Бог е добър и дава на човека онези болести, за които в околната на човека природа има лековити води, треви и камъни. – За светиите ме питате. И те са хора като нас. Само дето мисълта им е такава, че ги кара да светят и светлината им избива отвътре навън. Туй е разликата. Светецът не се ражда. Светец се става. Кога сътворявал земя и небе, Господ не е предвидил светии. Само някой и друг ангел, колкото да не е самин. След време всички ще станем светци, но не едновременно. Какво ще стане с България? Много работи ще станат. Ако политикантите скарат народа и той почне да се мрази, ще дойде глад и мор. Деца и старци ще умират без лек и лекарства. Обич, обич требе на хората! На нас, българите, ни е дадена вечност.

Щото сме ние най-дълголетни измежду другите и сме още калемът на Небесата, що може да драще и по трева, и по камен, и по вода… Че и по небето пише. Де минат българи, белег на книга оставят. Но България ще опустее откъм народ. Младите ще забегнат, старите ще измрат. Който остане тук, няма да знае какво да прави със земята и ще я зареже неосветена от труд. Самите люде първо ще подивеят и ако не се един друг избият, ще се един друг намразят.

България ще лети все по-надоле и по-надоле като на празен геран ведрото… Докато удари дъното и не остави надежда на никой жадуващ… Тогава онези, що са били прокудени по чужди земи, ще се върнат чрез внуци и правнуци. Те затуй някога са били от Бога изпратени далече оттук, за да бъдат опазени, защитени и съхранени за новото време. Ще се върнат и ще направят от България храм с древна позлата и нови икони. И това няма да има градове, а само села и чифлици. И децата ще са повече от звездите…

Третият български дар за света ще бъде Духът“.