„Когато заведоха жена ми в болницата, жена от регистратурата поиска личната й карта, за да я регистрира. Аз почнах да я търся, но не знаех къде е и казах, че е в колата. Взех портмонето на съпругата и почнах да я търся, но картата я няма. Не можах да я намеря, попитах дали не може да я приемат, но тя каза, че без карта не става и трябва да я регистрира. Съответно, мисля, че пак отидох до колата и в чантата я намерих върнах се, и я дадох. Моето мнение е, че в момента, в който пристигнахме, може би трябваше да излезне целия екип и да направят някакъв опит да ми помогнат, но това не се случи.
Сестрата каза, трябва да пишем, да пишем, на мен вече ми писна, й казах, по-добре пишете смъртен акт, какво да чакаме, аз да ходя до колата навън да търся карта и тя да седи безпомощна.
Аз я извадих от колата и я сложих в количката, тя само я буташе вътре и я остави. 12,30, мисля, че беше, като се обадихме на Бърза помощ. Вечерта си беше добре, нахрани се, изкъпа се, легнахме си, детенце го оправихме, всичко и нощта ми вика, че чувства затруднено дишане. Обадих се на 112, казаха ми да премеря температурата. Аз виждам, че няма температура, просто ми изглеждаше студена, и ми казаха, че ако съм Враца, да я докарам в момента в болницата. Аз вече виждах, че нещата стават зле, облякох се и я закарах по най-бързия начин.
Казах й в колата, оттук нататък искам да ми говориш, да те чувам, докато стигнем до Спешното, защото тя продължаваше да се влошава с дишането, и малкия помолих, викам, татко, говорете с мама, да ви чувам. Добре, ама накрая преди да стигнем в Спешния център, вече видях, че тя само помръква. Опитах се всячески и чрез допир да я активирам по някакъв начин, но… Пристигнахме там, свалихме я, и така.
Ние не сме знаели за този клип. Вчера беше погребението и два часа преди погребението ни го пратиха наши познати. Ние не сме знаели, че някой ни снима, но добре, че са ни снимали, защото може би никой нямаше да повярва как умират хората, умират заради една лична карта и едно ЕГН.“
Коментари
Публикуване на коментар