– Основните лабораторни изследвания, които съветваме да си направят пациентите, преболедували COVID в домашни условия, са стандартна кръвна картина (ПКК), С-реактивен протеин, прокалцитонин, феритин. Стойностите на левкоцитите и на С-реактивния протеин показват прекарана или настояща инфекция, а прокалцитонинът и феритинът показват наличието и развитието на инфекция. Така че, те носят информация дали продължава възпалителният процес или вече е във фаза на обратно развитие. Съобразно лабораторните изследвания и клиничната картина на заболяването, се взема решение за продължителността на лечението и за медикаментите, които е необходимо да се приемат във възстановителния период.
– А кога точно трябва да се направят тези изследвания?
– Тези стандартни лабораторни изследвания следва да се направят в ранния възстановителен период след преболедуване на COVID-инфекцията, след изтичане на карантинния период.
– Препоръчвате ли да се приемат витамини след преболедуване?
– В хода на заболяването и след преболедуване препоръчваме пациентите да приемат следните витамини, разбира се, след консултация с лекар: витамин С, D, А, групата на В витамините и Е. От минералите препоръчваме цинк и селен, които повишават имунитета. Във възстановителния период е добре да се приемат и антиоксиданти – Росверитол, Мелатонин и Омега-3 мастни киселини.
– Кои са най-честите сърдечносъдови усложнения след COVID-19?
– Най-често от усложненията на сърдечносъдовата система при пациенти след инфекция с COVID-19 е перикардният излив. Това е излив около сърдечната обвивка, който може да притиска сърцето и пациентите да усещат болка зад гръдната кост с променлив характер, в зависимост от положението на тялото и при дълбоко вдишване.
На второ място са миокардитните усложнения – засягане на сърдечния мускул и понижаване функцията на лява камера, които могат да се проявяват със задух, лесна уморяемост и затруднено дишане. За щастие, миокардити наблюдаваме по-рядко или с по-слабо засягане при пациенти, прекарали COVID-инфекция в лека или среднотежка форма.
Когато пациентът прекарва инфекцията в тежка форма и се налага да бъде на апаратна вентилация в лечебно заведение, вирусът може да поразява ендотелната функция на най-малките кръвоносни съдове, въпреки приложените антиагрегантни и антикоагулантни медикаменти. Има случаи на миокарден инфаркт вследствие тромбоза на съдовете на сърцето, на усложнения на периферни артерии с развитието на емболии на артериите на ръка или на крак, които налагат специализирана медицинска помощ. Но това се случва при малка част от пациентите, които са били на болнично лечение за COVID-19. Точно затова в протокола на лечение на инфекцията има прием на аспирин протект или на медикаменти от групата на т.нар. нови орални антикоагуланти (NOAC), които разреждат кръвта и предпазват от образуване на тромби.
Д-р Владислав Пакеров
– Предполагам обаче, че антикоагуланти не трябва да се взимат самоволно?
– Не, в никакъв случай не трябва да се прибягва до самолечение. Приемът на антикоагуланти се прави единствено след клиничен преглед или по препоръка на общопрактикуващия лекар, който познава пациента и знае за съпътсващите му заболявания. Лечението се съобразява с клиничната симптоматика, придружаващи заболявания и винаги се стартира след преглед от личния лекар или от специалист. Най-малкото защото тези лекарства имат странични действия.
Аспиринът например, е противопоказан при хора с доуденална язва, гастрит или с риск от кървене, а също при наличие на някои белодробни заболявания или при установена алергия. Новите орални антикоагуланти (NOAC) също имат противопоказания. Затова в хода на клиничен преглед, при снемането на анамнезата лекарят ще се ориентира кой от тях да използва или дали изобщо е необходимо да предписва медикамент от тази група.
Ковидната инфекция се диагностицира и лекува по клиничната симптоматика, а PCR-тестът само верифицира диагнозата
Ние виждаме случаи на хора с положителен PCR-тест, но с изключително дискретни оплаквания и субфебрилитет до 37,2°. Но имаме и случаи на хора с температура 39° и по-висока, с наслагване на бронхопневмония и други клинични симптоми, които налагат хоспитализация и приложение на кислородотерапия.
– Как установявате дали има засягане на белия дроб след преболедуване?
– На първо място чрез стандартната рентгенова снимка на бял дроб – сърце. Тя може да покаже белези на възпалителен процес. При по-тежки случаи, ако рентгеновата снимка не показва патологични изменения, но пациентите имат клинични симптоми, може да се извърши и компютърна томография на белия дроб. Това изследване още по-детайлно, в отделни дълбоки срезове, е в състояние да покаже данни за възпалителен процес, типични за COVID-инфекцията.
Винаги извършваме и ехокардиография, чрез която установяваме евентуално засягане на мускула на сърцето – онези леки миокардитни промени със засягане функциите на лява камера, а също наличие на перикарден излив. Извършваме и ехография на бял дроб и така можем да визуализираме възпалителните промени след прекарана COVID-инфекция.
При по-тежките случаи на инфекция тя продължава по-дълго. Дори, когато премине карантината и фебрилитетът, продължава чувството на умора, на сърцебиене. Може в продължение на месец такива пациенти да усещат дискомфорт и да не са в добра физическа кондиция. На тях препоръчваме рентгенова снимка, компютърна томография на бял дроб или ядреномагнитен резонанс на сърцето. Целта е да се види дали има засягане и евентуално да се проведе коректно и своевременно лечение.
– Кога е уместно професионалните спортисти или спортуващи за здраве хора да се завърнат към своята обичайна двигателна активност?
– Възстановителният период при различните хора е индивидуален. Обикновено след 14-я или 20-я ден преболедувалите COVID-19 се връщат на работа. Ние, кардиолозите, съветваме да увеличават постепенно своето физическо натоварване, докато достигнат обичайното си ниво на натоварване. Но хората, които спортуват активно, трябва да изчакат поне 4 до 6 седмици и едва тогава да стигнат пълно натоварване. Това не означава да не правят нищо.
Нека имат двигателна активност, но да не започват веднага с интензивните тренировки. Може да започнат с разходки и от ден на ден да увеличават разстоянието. Да не се опитват още на първото излизане да тренират така, както по времето, когато са били здрави и в добра кондиция.
– Влошават ли се предшестващи хронични заболявания след прекарана COVID-инфекция?
– Ако това са по-тежки заболявания на белия дроб, като хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), белодробен емфизем, бронхиална астма, разбира се, след ковидна инфекция с възпалителни промени се влошава функционалният капацитет. Това обаче е обратимо и след излекуване на инфекцията постепенно възстановяват предишното състояние, като продължават обичайната си терапия и са проследявани от съответния специалист.
При пациенти с хронични заболявания на сърдечносъдовата система, със сърдечна недостатъчност, когато функцията на белия дроб е влошена, сърдечносъдовите заболявания също се влошават и задълбочават. При хора със захарен диабет след COVID-инфекция стойностите на кръвно-захарния профил се променят и както при всеки възпалителен процес в организма, довежда до необходимост от корекция на дозата на антидиабетния медикамент.
При пациентите с онкологични заболявания последиците на COVID-инфекцията зависят от локализацията на неопластичното заболяване и от фазата на развитие. Пациентите, които вече са оперирани и са провели своята последваща лъче- и/или химиотерапия, не следва да очакват влошаване на състоянието. Ако обаче онкологичният процес е авансирал, организмът е в крехко състояние и инфекцията винаги може да даведе до влошава на състоянието.
Източник: За Жената
Коментари
Публикуване на коментар