На 25 март отбелязваме един от най-светлите празници в църковния календар- Благовещение. Този празник никога не мени датата си за разлика от много други църковни празници. Това е така, тъй като именно 25 март е денят, в който Св. арх. Гавриил съобщава на Дева Мария благата вест, че ще зачене и роди син. Датата е точно 9 месеца преди Рождество Христово, което е на 25 декември. На Благовещение имен ден празнуват всички с имената: Благо, Блага, Благовест, Благовеста, Благой, Вангел, Вангелия, Евангелина.

Този християнски празник е пропит с много поверия и традиции. Ето какво гласят те:

Прието е на Благовещение в църквата да се занесе стрък босилек, който се да се освети и да се върне обратно в къщата.

На този ден се палели огньове, тъй като се вярвало, че имат пречистваща сила.

На Благовещение трябва да се стане рано, за да е богата годината. Меси се обредна пита и първото парче от нея се отчупва от домакинята, след което се оставя пред прага на дома. То е предназначено за домашния дух, който покровителства къщата.

На празника не бива да се върши никаква домакинска работа. Не трябва да се пере и шие на този „благ ден“.

Лоша поличба е, ако на Благовещение някой види щъркел, който не лети, а лежи или ходи.

Цялото семейство трябва да се събере на празничната трапеза. Приготвената питка се маже с мед и с нея се черпят съседи и близки.

Ако времето на Благовещение е хубаво, то годината ще бъде плодородна.

Според поверието на този ден всяка отрова губи силата си.

Смята се, че дръвчета, които са засадени на този ден, раждат много сладки плодове.

На този ден е добре да се почисти домът, за да може да се изгони лошото.

Благовещение се е смятал за най-добрия ден за дупчене на ушите на малките момиченца, тъй като тогава раните зараствали по-бързо.

На този ден всеки трябва да носи нови дрехи, тъй като се вярва, че това носи късмет.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Екипът на pozitivno7.blogspot.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.