Пропускане към основното съдържание

Учените в България за пръв път видяха такова чудо в дивата природа

Абсолютен прецедент с положителен знак в природата в България. През изминалата седмица екипът на Българско дружество за защита на птиците (БДЗП) регистрира първото успешно размножаване в дивата природа на египетски лешояд, който е излюпен на затворено, и освободен в рамките на програмата за рестокинг на вида у нас.

Това е едва вторият подобен случай в Европа и е исторически успех за възстановяването на най-застрашеният от изчезване вид на Балканския полуостров.

През изминалата седмица екипът на Българско дружество за защита на птиците (БДЗП) регистрира първото успешно размножаване в дивата природа на египетски лешояд, който е излюпен на затворено, във волиерите на Спасителния център за диви животни на Зелени Балкани и освободен в рамките на програмата за рестокинг на вида у нас.

Това е едва вторият подобен случай в Европа и е исторически успех за възстановяването на най-застрашеният от изчезване вид на Балканския полуостров.

Двойката се състои от Изи, женска освободена през 2020 г. и Лъки, див мъжки, маркиран с GPS предавател като младеж. Те сформираха двойка преди две години, но едва сега успяха да излюпят не едно, а цели две малки.

Изи е излюпена и отгледана в Спасителния център за диви животни на Зелени Балкани през 2019 г., а година по-късно е освободена в дивата природа на Източни Родопи от екипа на БДЗП.

За последните 5 години тя пропътува хиляди километри между местата за зимуване в Африка и новият си дом в Източни Родопи. През изминалата есен Изи и Лъки мигрираха рамо до рамо чак до южна Турция, след което се разделиха, само за да се съберат отново тази година в гнездовата си територия. По всичко личи, че двамата са всеотдайни родители и грижливо отглеждат подрастващите малки в гнездото.

Програмата за подсилване на популацията на египетския лешояд в България стартира през 2018 г. и до момента 5 от освободените египетски лешояди са достигнали полова зрялост и са участвали в сформирането на двойки в дивата природа, но това е първото успешно размножаване. Сестрата на Изи – Зара също снесе яйца тази година и скоро ще бъде ясно дали и тя е успяла да излюпи малко. Програмата за рестокинг на египетския лешояд се изпълнява от БДЗП, Зелени Балкани, Зоопарк Прага и Европейската Асоциация на зоопарковете и аквариумите (ЕАЗА).

Програмата за подсилване на популацията на египетския лешояд стартира в рамките на проект „Нова надежда за египетския лешояд“ (LIFE16 NAT/BG/000874) финансиран по програма LIFE на ЕС и продължава да се осъществява чрез проект „Зеленият пояс на Югоизточна България“, финансиран от Програмата за застрашени ландшафти (ELSP), която се управлява от Природозащитната инициативата на Кеймбридж – сътрудничество между Университета на Кеймбридж и водещи международни организации, фокусирани в опазване на биоразнообразието. Университетът и Програмата за застрашени ландшафти се подкрепят от Аркадиа (Arcadia) – благотворителен фонд на Питър Болдуин и Лизбет Раузинг.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Ако дронът не беше заснел ТОВА, никой нямаше да повярва! Това се случва веднъж в живота!

Дрoн рaзкривa нeвeрoятнo мaгнитнo пoлe, кoeтo „пace“ oвцeтe във фeрмa в зaтруднeниe Еднa изпaднaлa в зaтруднeниe ceлcкa фeрмa нaмeри нeoчaквaнa нaдeждa, кoгaтo eнтуcиacтът нa дрoнoвe Джeйк Уoкър зacнe миcтeриoзни кaдри, кoитo oзaдaчихa вcички. Дoкaтo прaвeшe въздушни cнимки зa фeрмaтa нa Ричaрд Кaрcън – някoгa прoцъфтявaщ зeмeдeлcки бизнec, ceгa прeд фaлит – дрoнът нa Джeйк рaзкри oвцe, пoдрeдeни в пoрaзитeлни гeoмeтрични фoрми: cпирaли, рeшeтки и кoнцeнтрични кръгoвe. Тoвa, кoeтo изглeждaшe кaтo cпoнтaннo изкуcтвo, cкoрo ce oкaзa прирoдeн фeнoмeн. Екcпeрти, включитeлнo cпeциaлиcт пo гeoмaгнeтизъм, рaзcлeдвaхa cлучaя и cвързaхa фoрмaциитe cъc cилнo мaгнитнo пoлe, кoeтo влияe нa пoвeдeниeтo нa oвцeтe. Тoвa oткритиe бeшe бeзпрeцeдeнтнo – мaкaр дa e извecтнo, чe мaгнитнитe пoлeтa влияят нa диви живoтни, тoлкoвa видимo и cтруктурирaнo въздeйcтвиe върху ceлcкocтoпaнcки живoтни нe e билo дoкумeнтирaнo дoceгa. Дoпълнитeлни прoучвaния c дрoн рaзкрихa ecтecтвeнa фoрмaция, вeрoятнo минeрa...

Паника сред лекарите! Завърна се една от най-смъртоносните и забравени болести, симптомите са…

Здравните власти в Европа издадоха предупреждение, след като нови данни разкриха, че случаите на туберкулоза, известна като най-смъртоносната инфекциозна болест в света, се увеличават бързо. Лекарите казват, че макар много хора сега да игнорират продължителната кашлица като грип или COVID-19, всъщност тя може да бъде туберкулоза – някога смятана до голяма степен за отживелица, но сега разпространяваща се отново в някои части на света. Въпреки че рискът за широката общественост остава нисък, експертите предупреждават, че туберкулозата се разпространява лесно и може да бъде смъртоносна, ако не се диагностицира и лекува рано. Причинявана от бактерията Mycobacterium tuberculosis, инфекцията най-често атакува белите дробове, но може да се разпространи и в мозъка, гръбначния стълб или бъбреците, предава Daily Mail. Симптомите обикновено се развиват бавно в продължение на седмици или месеци и включват упорита кашлица, продължаваща повече от три седмици – понякога с кръв, заедно с треск...

Траур и тъга. С огромна болка съобщаваме, че почина голяма звезда. Велика Българска певица ни напусна

На 92-годишна възраст почина добруджанската народна певица Добра Савова. Родена е в добруджанското село Коритен на 22 април 1932 г. Още от малка тя пее песните, които е заучила от майка си и от по-големите си сестри и братя. В училище Добра е най-добрата певица и желана участничка във всички ученически концерти и забави. Талантът ѝ е забелязан на фестивал на художествената самодейност в Добрич през 1950 година и Савова е поканена за записи в Радио „Варна“. През 1952 г. Добра Савова прави първите си записи в Радио „Варна“ и става редовна сътрудничка на радиото. Следват записи и за „Балкантон“, БНР и БНТ. Става солистка на Фолклорен ансамбъл „Варна“, с който има изпълнения на множество фолклорни събори, фестивали и концерти. Репертоарът на Добра Савова е от Добруджанската фолклорна област и предимно от родното ѝ село Коритен. Той включва над 500 песни, сред които най-популярни са: „Есен се заесенява“, „Добруджо, юнашка Добруджо“, „Проводил Кольо за Рада“, „Калино, Малино“, „Залю...